В какво вярваме
Изповядваме Апостолския символ на вярата като изповедание на нашата вяра и на него стоим в нашето служение:
Вярвам в Бога Отца Вседържителя,
Твореца на небето и земята,
и в Исуса Христа,
единородния Негов Син, нашия Господ:
Който е заченат от Светия Дух
и е роден от Дева Мария,
Който е пострадал при Пилат Понтийски,
бил разпнат на кръст и бил погребан,
Който е слязъл в ада
и в третия ден е възкръснал от мъртвите,
Който се е възнесъл на небесата
и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия,
Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
Вярвам в Светия Дух.
Вярвам в светата католическа (вселенска) Църква,
в общението на светиите,
в опрощаването на греховете,
във възкресението на мъртвите,
във вечния живот.
Амин.
Днес някои хора, които се наричат християни, не винаги вярват в същото, в което вярваме ние. Затова тук обясняваме как разбираме този символ на вярата.
Троица
Вярваме, че има само един Бог и този Бог съществува в три Личности: Отец, Син и Свети Дух.
Троицата в много отношения е велика тайна за нас. Но в същото време тя е точно обобщение на много библейски истини за природата на нашия чудесен и необикновен Бог.
Бог Отец
Вярваме в Бога Отца Вседържителя,
Твореца на небето и земята.
Има един истинен Бог — Богът, в Когото вярват християните. Боговете на другите религии са измамници, идоли, лъжливи богове. Бог е единственият истинен Бог и Той има силата да създава, да унищожава и да спасява.
That all the people of the earth may know that the LORD is God, and that there is none else.
For thou art great, and doest wondrous things: thou art God alone.
Now therefore, O LORD our God, I beseech thee, save thou us out of his hand, that all the kingdoms of the earth may know that thou art the LORD God, even thou only.
Тъй като Бог е един, той ще направи праведни както юдеите, така и езичниците3:30 както юдеите, така и езичниците Букв.: „както обрязаните, така и необрязаните“. чрез вяра.
Ти вярваш, че Бог е един. Добре! Но демоните също вярват това — и треперят от страх.
Бог е само един. Това е било истина в дните на Стария завет. Било е истина в дните на Новия завет. Било е истина в първите векове на Църквата. Истина е и днес.
В днешния свят освен християнството има много други религии — индуизъм, шинтоизъм, езичество, черна магия, ислям, юдаизъм, всевъзможни племенни вярвания и т.н. Но техните богове не са нищо повече от идоли. Някои хора се покланят на демони. Някои почитат сътворения свят. А някои се покланят на плодовете на собственото си въображение. Библията казва, че само християнският Бог е истински Бог; само християнският Бог ще съди света; и само християнският Бог има силата да ни спаси.
Силата на Отца няма граници, защото Той има мощта и способността да направи всичко, което пожелае. Силата Му няма равна, защото Той е Единственият, Който притежава такава сила, и само един Бог е всемогъщ.
Вярваме, че нашият Бог е Творецът на небето и земята, че Бог сам е сътворил вселената. И Бог сам продължава да дава живот на всичко съществуващо, като поддържа света, който е сътворил.
Макар че Отец има водещата роля в сътворяването и поддържането на небето и земята, в Писанието виждаме, че в тези дела участва цялата Троица. Синът е бил средството, или инструментът, чрез който Отец е сътворил света и чрез който Той го поддържа и днес. Участието на Светия Дух в сътворението е изразено в Писанието по-малко ясно.
In the beginning God created the heaven and the earth. And the earth was without form, and void; and darkness was upon the face of the deep. And the Spirit of God moved upon the face of the waters.
Думите Божият Дух буквално се отнасят до Бога във всичките Му Личности. Но от нашата новозаветна гледна точка виждаме, че тук е изтъкнато действието на една от Личностите на Троицата — Светия Дух.
Исус Христос
Вярваме в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ: Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария, Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан, Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите, Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия, Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
Новият завет говори за Исус като за Божия Син, като посочва мястото Му в Троицата. Той говори за божествеността, която принадлежи на Исус, и за Неговото вечно синовство, съществувало още преди Той да дойде на земята. Исус е единственият вечно роден и винаги съществуващ Божи Син.
Този отговор затвърди решението на юдеите да го убият — той не само нарушаваше закона за съботата, но и наричаше Бога свой Баща, приравнявайки се по този начин с Бога!
Исус е бил и пълноценен човек: Той е заченат от Светия Дух и роден от Дева Мария. Както всички хора след Адам и Ева, Той е започнал живота Си в утробата на майка Си; бременността на Мария е протекла по естествен начин и в определеното време е завършила с раждането на Исус, а и това събитие е било напълно естествено. То дори накара годеника ѝ Йосиф да се усъмни във верността ѝ, но Бог му откри истината насън. Така виждаме, че младенецът Исус е дошъл на света по същия начин, по който се раждат обикновените човешки деца.
От Писанието виждаме, че Исус е пострадал при Понтий Пилат, бил е разпнат, умрял е и е бил погребан. Това са събития, които Исус е можел да преживее само ако наистина е бил човек.
Умирайки, Исус говори за Своята „душа“ или „дух“:
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Мк. 15:33-41; Йн. 19:28-30)
Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“23:46 Пс. 31:5. и издъхна.
Умирайки на кръста, Исус знае, че макар тялото Му да бъде положено в гроба, Неговият човешки дух (тоест душата Му) ще отиде при Бог Отец.
От Писанието също виждаме, че смъртта на Христос изкупва греха, защото Христос стана жертва вместо нас. Исус пое върху Себе Си вината за нашия грях и понесе наказанието за него. Когато дойдем до вяра в Христос, онова, което е постигнато чрез смъртта Му, се прилага към нас и ние получаваме прошка на греховете и мир с Бога.
Чрез възкресението Си Исус победи смъртта и оттук нататък смъртта няма власт над Неговия народ. Да, ние умираме физически, но душите ни са безсмъртни и не изпитват мъките на смъртта. Освен това възкресението на Исус означава, че един ден Бог ще даде и на нас възкресени тела — като това, което Исус има сега, — които вече няма да са подвластни на смъртта.
Исус е центърът на нашата вяра. Той е Господарят на вселената, центърът, около който се върти цялата история на човечеството. Той е нашият Бог, нашият Първосвещеник, нашият Цар. И нашето спасение е в това да Го познаваме, да Го обичаме и да намираме живот в единение с Него.
Светият Дух
Вярвам в Светия Дух.
От IV век насам божествеността на Светия Дух почти никога не е поставяна под съмнение. Тя е ясно заявена в Писанието и Църквата винаги я е изповядвала. Дори в първите векове на християнството божествеността на Светия Дух е била оспорвана много рядко, и то само от онези, които са настоявали, че Бог е една Личност.
В Писанието има откъси, където Светият Дух е наречен направо „Бог“:
Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята? Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“
Когато се покланяме на Бога, ние признаваме и провъзгласяваме божествеността на Светия Дух. Прекланяме се пред Него и Му служим вярно. Молим се на Него, възхваляваме Го с песни и насочваме вниманието към Неговото служение към нас чрез тайнствата и духовните дарби.
Светият Дух присъства пряко и лично в цялото творение. Чрез Своя Дух Бог пребъдва с нас и живее в нас. Чрез силата на Духа Бог твори, поддържа, върши чудеса и т.н.
Църквата
Когато хората чуят думата „църква“, повечето си представят сграда, където християните се събират за богослужение. Това може да е голяма, богато украсена катедрала. Може да е малък, скромен параклис или дори бивш склад. За църква може да служи нечий дом, колиба или дори пещера, където се събират вярващите. Но в Библията „църква“ означава преди всичко Божия народ, святата общност на онези, които изповядват вяра в Отца, Сина и Светия Дух.
Вярваме… в светата католическа (вселенска) Църква
В наше време много християни не виждат нужда от Църквата. Искрено вярващи хора често смятат, че църквата като организация е чисто човешко изобретение, което само пречи на личните отношения на човека с Бога. Но учението на Библията е, че Църквата е Божието царство на земята, събранието на Неговия народ и главното средство, чрез което Той дава благодат на онези, които са Му верни. Според Писанието Църквата играе ключова роля за изграждането и поддържането на нашите отношения с Бога.
Казвам ти също, че ти си Петър16:18 Петър Гръцкото име „Петър“, както и арамейското „Кифа“ означават „камък“. В този стих има очевидна игра на думи. и върху този камък ще построя църквата си и силите на смъртта16:18 силите на смъртта Или: „силите на злото“. Букв.: „портите на ада“. няма да могат да я победят.
Тъй като Църквата води началото си от Стария завет, тя не е нова институция. Тя е същият народ на завета. Бог винаги е имал Свой народ, който през историята е бил наричан с различни имена. Важното е, че Църквата винаги е била част от Божия план за света.
Когато виждаме как Църквата израства от Стария завет до новозаветното Тяло Христово, за нас е ясно, че Бог я поддържа. Църквата съществува, защото Бог иска това и защото тя служи на Божиите цели. Тя не е човешко изобретение и не е отклонение от Библията. Църквата е невестата на Христос и Тялото Христово; тя е обичана от Бога и отделена, за да Му служи и за Неговата слава.
Животът на църквата днес в много отношения се различава от живота на първите вярващи и на вярващите от времето, когато е бил съставен Апостолският символ на вярата. Но същността на църквата не се е променила. Тя продължава да събира народа на Божия завет. Както и преди, тя е съдът, избран от Бога, за да донесе на света благата вест и да преобрази света в Божието царство на земята. Ние, Църквата, сме святи за Господа. Ние сме Неговото царство. Ние сме Неговият народ. В Него сме едно помежду си. И чрез нас действа Самият Господ.
Спасението
Обичаме нашия велик Бог — Отца, Сина и Светия Дух. Ценим Църквата, която Той е създал. Но най-голямата ни радост е благата вест, че имаме обещанието за спасение. Радваме се на увереността, че Бог ни обича, че прощава греховете ни и ни е приготвил прекрасно бъдеще — и в този свят, и в бъдещия.
Вярвам… в опрощаването на греховете
Християните, които вярват в истината на Библията, признават, че един от главните проблеми, които смъртта на Исус трябваше да реши, беше проблемът на греха. Грехът ни откъсва от Божиите благословения и навлича върху нас Божието проклятие. И ние не можем сами да решим този проблем. Когато говорим за проблема на греха, имаме предвид, че грехът води до нашето осъждане. И ако сме извън Христос, нямаме никакъв начин да се избавим от греха или от неговите последствия.
Всеки, който извършва грях, нарушава закона, защото грехът е нарушаване на закона.
Грехът постави човечеството под Божието проклятие, разруши общението ни с Бога и направи невъзможно да се помирим с Него със собствени сили. Той ни обрече на вечно осъждане и само Бог в Своята милост благоволи да ни изпрати Изкупител.
Проблемът на греха наистина е много сериозен. Цялото човечество е обречено на осъждане и гибел. Ние не можем да спасим сами себе си. Обречени сме вечно да понасяме Божието наказание. Не сме в състояние да си върнем Неговото благоволение или по какъвто и да е начин да покрием греха си. Без милостивата Божия прошка нямаме никаква надежда за спасение.
Защото по Божията благодат сте спасени чрез вярата и това не идва от вас самите, а е дар от Бога. То не е резултат от нечие дело, така че никой не може да се хвали с това.
Отец ни обича също както Исус. Планът за нашето спасение не принадлежеше на Исус, а на Отца. Именно Отец изпрати Сина да умре за нас. Любовта на Отца към нас е толкова голяма, че заради нашето спасение Той доброволно реши да пожертва Своя Син.
Защото Бог толкова обикна света, че даде своя единствен Син, за да може всеки, който повярва в него, да не умре, а да има вечен живот.
Писанието ясно учи, че Бог не прощава греховете на всеки човек. Едни хора получават прошка, други — не. Защо е така? От нашата човешка гледна точка причината е в това, че прошката обикновено включва известен елемент на лична отговорност. Казано най-общо, хората, които изпълняват възложената им отговорност, получават прошка; онези, които избягват тази отговорност, нямат прошка.
Но ако признаваме греховете си, Бог ще ни прости. Той ще ни очисти от всички злини, които сме извършили, защото държи на думата си и е справедлив.
Вярваме… във възкресението на мъртвите
Виждаме също, че Писанието ясно учи, че при Второто идване на Христос ще бъдат прославени не само душите ни, но и телата ни.
Тялото ни умира заради греха; физическата смърт е наказание за човешкото беззаконие и грехопадението. Но благата вест провъзгласява възраждането на нашето тяло. Тя казва, че Исус дойде да изкупи целия човек — и душата, и тялото. И това възкресение е изпълнено със слава. То е причината за нашата голяма радост и тържество. С възкресението на телата си най-сетне ще можем да провъзгласим окончателната победа над смъртта. Най-сетне ще можем да наследим всички благословения, които Бог ни е приготвил в новите небеса и новата земя. И най-сетне ще видим със собствените си очи победата на Исус Христос.
Вярваме… във вечния живот.
От една страна, вечният живот започва за нас в момента, когато се родим отново. Духът ни е оживен и никога няма да умре. От друга страна, вечният живот няма да започне в пълнота, докато и тялото ни не бъде оживено при възкресението.
Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
В известен смисъл е правилно да се каже, че вечният живот за душата ни започва още в този живот, в момента, когато се родим отново. Но няма да имаме живот в пълнота, докато телата ни не бъдат възкресени в Деня на съда. Едва тогава цялото ни същество ще бъде живо пред Бога. Дотогава имаме само предвкусване на вечния живот благодарение на изкуплението на душите ни. Затова едва когато и на телата ни бъде даден нов живот, ще живеем така, както Бог е замислил от самото начало.